Богоявление е един от най-древните християнски празници

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегориански календар. Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. На 6 януари приключват опасните дни, в които по земята бродят караконджули и демони. Тези дни се наричат „Мръсни дни“, а още Поганци или Караконждуви дни. Но с кръщаването на водата светът вече става безопасно място за живеене.
Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им с водата. На този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. А навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на кръста, се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Хората вярват, че ако на Йордановден времето е студено и сухо, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

На този ден имен ден празнуват: Богомил, Бонислав, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и др.
снимки: Ростислав Грънчаров, Община Велико Търново