За птиците, или с какво ме плени биоразнообразието на река Дунав

Здравейте, аз съм Мира Пашова, десетокласничка в ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново. С този кратък разказ искам да ви разкажа за един неучебен, но изключително интересен ден.

Птиците са навсякъде около нас, те ни събуждат, те ни радват с песните си, те красят света с пъстротата си. Участието на ученици от  нашето училище в една инициатива на БДЗП и РИОСВ, наречена „Зелена класна стая“, разшири знанията ми за техните биологични особености, за местообитанията им и ролята на човека в тяхното опазване. Освен че придобих нови знания по тази тема, обогатих познанията си, отнасящи се и до други животни.

Приключението ни започна по-рано от очакваното. Часът беше 7:30 и всички бяхме готови да потегляме. Пътуването ми се стори дълго, но гледката при пристигането на първата ни дестинация – резерватът Сребърна, напълно си заслужаваше.  Въпреки факта, че музеят е отворил врати през 1983 г.,  направи впечатление с вида си – солидна сграда, много препарирани птици, обитатели на езерото, завладяваща презентация, съчетана с кратки видеофилми. Беше интересно да научим кога е създаден биосферният резерват, колко и какви видове са се срещали в миналото и сега. Получихме компетентен отговор на всички въпроси, които зададохме.  Безспорно най-интересната част от посещението ни в музея беше наблюдението чрез бинокли на няколко вида птици – къдроглави пеликани, лебеди и зеленоглави патици. Една крачка по-близо до това уникално късче от планетата Земя. Богаство, което сме успели да опазим толкова години.

Втората част от нашата учебна екскурзия премина в Екомузей с аквариум в гр. Русе. Съвременен, модерен музей, в който умело са показани препарирани животни в техните местообитания. Първата зала, в която влязохме беше тази, свързана с различните видове птици, които гнездят около р. Дунав. Къде са построени гнездата и защо са на различна височина, ни обясниха специалистите в музея. Следващата зала лично на мен ми стана любима. Тя разшири възгледа ми за света и колко интересно място е той. Колко малка част сме ние от историята му. Какво ли не бих дала да видя мамут като този, експонат в музея,  висок няколко метра. Бях учудена, че всички палеонтологични находки са открити в България.  Не съм си и представяла, че на наша територия са били открити такива огромни кости, челюсти и рога на видове, изчезнали преди хилядолетия.

След тази уникална зала преминахме в такава за препарирани диви животни, поставени в естествена среда. Впечатляващи за мен се оказаха и всички интерактивни пъзели, игри, макети на пещери.  Много обичам тези форми на релефа и това ми даде възможността за секунда да се потопя в магията.

Изключително впечатление ми направи фактът, че във всяка зала  човешката дейност беше отчетена. Точно и с това този музей се отличава от всички други. Показва колко огромно е значението на човек за средата, в която живеем заедно с всички живи организми. Трябва да се стремим да я пазим, да я обогатяваме  и да я правим по-добро място, защото,  ако това не можем, какъв е смисълът от съществуването ни? Изпратени сме с цел и тя е да разкрием потенциала на Земята. Това се показва и от залата на последния етаж, представяща изцяло изобретенията на човека през няколко епохи. За финал посетихме малък терариум и аквариум с дунавски представители на риби.

Препоръчвам и пожелавам на всички, които не са посещавали тези места, един ден да го направят, за да се заредят с магията на чудната българска природа и многобройните животинки, които я обитават!

 

Мира Пашова

десетокласничка в ПМГ „Васил Друмев”, гр. Велико Търново