Хлябът на Бъдни вечер е магията, която събира семейството

Хлябът на Бъдни вечер и на Коледа е центърът на трапезата. Около него се събира фамилията, около него се изричат добрите магии и благопожеланията. Самият хляб е жертвоприношение и магия, защото е направен от бяло, пресято седем пъти брашно и е кръгъл като Слънцето.
В Регионалния исторически музей във Велико Търново можете да видите 100 различни обредни хляба за поне 30 календарни и семейни празници. Най-много са тези, които са посветени на зимните празници – Бъдни вечер и Коледа.
А тогава задължително се прави т.нар. богова погача и тя се украсява с кръст, слагат се в четирите посоки на света топчета и допълнителен кръг, който играе ролята на пазител. Тези хлябове се правят с квас, за да бухнат добре и да избуяват здравето и добруването.
Правят се още погача, в която се вплитат най-голямото пожелания – да се роди всичко и превит кравай, за който се пее в коледарските благословии. С тези превити краваи се изявяват момите, които организират своеобразно състезание коя ще омеси по-хубав кравай, за да го даде на своя любим в коледарската дружина.
Вижте сега колко интересно се меси хлябът. Меси го жена и тя трябва да е облечена в чиста дреха, специално за случая. След това хлябът се поставя като на престол. Някога нашите предци са постилали на пода слама, която също е свързана с хляба и чист месал. В средата на трапезата са поставяли хляба. Разчупва го най-възрастният мъж.
Традицията е повелявала всички да седнат на трапезата едновременно, за да узреят едновременно житата. Когато стават от трапезата, да стават и ходят наведени, за да полягат в една посока житата. Всички действия и ритуали, които хората са спазвали на този празник, са били с идеята да бъде осигурен хлябът. Защото в нашата култура никой не е по-голям от хляба.