Сурвакницата е магическата пръчка на българите

Сурвакницата е магическата пръчица на българите. В нея се преплитат и езическото, и християнското. Прави от дрян, защото дрянът е най-жилавото дърво, то първо цъфти, последно връзва.

Самото окичване на дръвчето е езически елемент, който идва от древността. От езическата традиция ни е останало и това потупване по гърба с дряновата клонка.

Не е случайно и нищо от това, което бабите слагат на сурвакницата. Пуканките са зрънца царевица, които се разпукват и избуяват. Гевречетата пък са малки хлебчета, а хлябът е благодарност за урожая през годината. Ние правим сурвакница в края на годината, за да бележим и края и началото на следващата, която започва на 1 януари – Васильовден.

Думите, които казваме, когато удряме по гърбовете стопаните на дома, също не са случайни. Наричанията са свързани с най-важните неща за хората – пълна къща с деца, пълна нива с жито, пълна кесия с пари.

Снимките са от работилницата за сурвакници в ОУ „П.Р.Славейков“ във Велико Търново