Коледно подобрение 

 

Беше нощта преди Коледа. Валеше сняг. В една малка къщичка, в един малък град живееше едно семейство. Те бяха единствените в градчето, които нямаха коледно настроение.
Родителите притежаваха малко магазинче за коледна украса. По това време на годината винаги са затрупани с работа и все забравяли, че Коледа не е само времето когато има най – много работа, но е сезона, в който си у дома със семейството. 

Вечерта малката сестричка Ели помолила батко си Ник да напише писмо до Дядо Коледа. Батко й обаче и казал, че Дядо Коледа не съществува и родителите им пак няма да са купили подаръци. Ели се натъжила и легнала да спи.  

Вечерта, както обикновено елфчетата на Дядо Коледа минавали през вълшебния тунел и събирали писмата на децата. Когато стигнали до къщата на Ник и Ели търсели, търсели но нищо не открили. Те се отказали и си тръгнали. Ник се събудил и видял, че вълшебният тунел е още отворен  и решил да мине.  

Озовал се в работилницата на Дядо Коледа. Веднага се сетил къде е и не можел да повярва на очите си, защото той не вярвал в такива работи. 
Когато елфчетата, които проверявали дали всичко върви добре, го заварили до входа на тунела, го предали на Дядо Коледа.
Белобрадият старец решил да разведе момчето из работилницата, защото тунелът щял да се отвори отново чак на сутринта. Ник забелязал нещо много странно – никъде нямало нито телефони, нито компютри, нито някакви други джаджи. Дори не ги изработвали. За него това било необичайно и попитал Дядо Коледа, защо не ги използват. Той му казал, че когато елфите ги използвали, просто някъде се изпарявали и никой не знаел къде. Момчето много се учудило на този отговор. Минали му какви ли не варианти през ума.  
Ник помислил малко и заявил, че той ще се заеме с този проблем. Помолил Дядо Коледа за един елф, с когото да проведе разследването си. Старецът се съгласил и му дал най-несръчния елф Сръчко. Детето се учудило на името му. Все пак се казвал Сръчко, а бил най-несръчният. Странна работа.  

Сръчко работел в работилницата на Дядо Коледа. Момчето оборудвало работното му място с всякакви джаджи. След един – два часа останалите елфи изпели няколко песни, пили топъл шоколад и се забавлявали, а Сръчко нито пял, нито пил топъл шоколад, нито се забавлявал. Той просто не помръднал. 
Когато Ник установил тава, решил по време на една от поредните песни на елфчетата да спре интернета на Сръчко. И Сръчко туткаси отишъл да пее и да се забавлява с другите елфи. Ник върнал по старому работното място на Сръчко. 

В останалия един час до отварянето на тунела момчето се заело да прави план за това как да направи използването на устройствата по забавно. Така му хрумнало, че може да използва интернет, за да помогне на елфчетата да работят по-бързо и да остане време и за песни. 

Ник побързал да каже откритието си на Дядо Коледа. Той много се учудил, но в същото време се и зарадвал. Сутринта дошла неусетно. Дошло време момчето да си тръгва. Тунелът се отворил. Ник се сбогува с всички и тръгна.
Когато се събуди, осъзна, че е сънувал. Когато слезе за закуска, видя украсена елха с много подаръци под нея. Дълго време гледа подаръците и се чуди откъде ли са се взели. Малката Ели обаче изобщо не се интересуваше. Тя се втурна да ги отваря и получи точно каквото искаше. Това се превърна в най-веселата Коледа на семейството.  

От този ден нататък, всяка година семейството празнуваше Коледа.    

А според вас това сън ли беше? 

 

Рая Маринова, ОУ „Димитър Благоев“, Велико Търново

снимки https://pixabay.com/