Когато срещнах Дядо Коледа 

Беше денят точно преди Коледа.
Навън валеше сняг, а аз и моите приятели бяхме излезли да играем навън. След известно време на тях им стана студено и поискаха да се приберат. Те се прибраха, но аз исках да стоя още навън, затова отидох да се разходя в гората. Тя беше много малка гора.
Докато вървях, беше много тихо, чуваше се само скърцането на снега под ботушите ми. От време на време се чуваха и синигерчетата, които се гонеха по заснежените клончета на дърветата.
Внезапно някъде отстрани нещо изшумоля. Аз веднага се обърнах. Отначало не успях да видя много добре създанието, но забелязах, че то носеше малка червена каледна шапчица. Създанието беше мъничко, с големи очи, малък нос, кафява козина и къса опашка. Въпреки че не вървах, че те съществуват, си помислих, че това е елф. Елфчето изябага и отиде някъде навътре в гората, аз започнах да го гоня докато не ститнах до една полянка.
Там имаше голяма червена и лъскава шейна, а вътре разбира се беше Дядо Коледа. Той изглеждаше разтревожен и преброяваше елените си.
Аз бях много изненадана, защото, както вече казах, не вървах, че той съществува. Попитах го какво се е случило и защо стои така на поляната. Дядо Коледа отговори, че един от елените му се е отвързал и избягал някъде в гората.
Предложих му да му помогна да го намери и тръгнах да го търся. Търсех, ходех, оглеждах, но без следа. Накрая стигнах до едно голямо дърво. Погледнах дад него и там беше еленът. Бавно се приближих и го хванах за скъсаното въже. Заведох го на поляната и Дядо Коледа беше много щастлив. Той много ми благодари, каза, че му е приятно да си говорим, но трябвало да тръгва и да раздаде подаръци на другите деца.
Останах да гледам как постепенно се смалява и изчзева някъде нагоре в небето. Бях много щастлива и не вярвах, че наистина се е случило. Когато се прибрах, разказах всичко на семейството си. Те не ми повярваха, но дълбоко в себе си аз знаех какаво съм видяла.

Калина Енева 6 „а“клас,
ОУ „Димитър Благоев“, Велико Търново