Вълшебната история на Баба Коледа

Здравейте! Аз съм Баба Коледа, живея на Северния полюс заедно с Дядо Коледа. Имаме си снежно-бяла пухкава котка Снежи, вълшебни елени, които помагат на Дядо Коледа да разнася подаръците. В градчето до нас, което специално създадохме, живеят верните ни помощници джуджетата.
Днес е първи юни. Ставам рано и отивам да нахраня Снежи, след това да събудя Дядо Коледа след дългата му почивка и изморителната за него Коледа. На него все още не му се иска да стане, аз обаче знам как да го събудя – трябва само да кажа думата „бисквитки“.
– Бисквитки! – казвам аз.
– Кой ден сме? Първи юни, нали? Днес е денят на детето. Почивката ми май свърши. – казва сънливо Дядо Коледа.
– Какво има за закуска? – Каквото кажеш, ще го получиш – отговарям аз.
– Искам голяма баница.
– Върви да нахраниш елените и да видиш дали няма някой изчезнал, когато свършиш ела и баницата ще е готова – обяснявам аз.

Дядо Коледа излиза, а аз се заемам с голямата баница. Той отива при елените и понеже е гръмогласен, чувам как започва да казва имена им, а те, когато чуят имената си, звънят с камбанките, окачени на вратовете им.
– Рудолф – казва Дядо Коледа и чува звънчето.
– Блитцен – отново чува звън.
– Донър – игрив звън се чува пак.
– Купидон – звън се разнася над земята.
– Комета – отново има звън.
– Виксен – звън.
– Пренсър – и… пълна тишина.

Дядо Коледа решава да провери дали липсва още някой и чак след това да съобщи новината на Баба Коледа.
– Денсър – отново има звън.
– Дашър – и пак се чува звън.

Дядо Коледа дава храна на елените и се връща. Докато слагам закуската на масата, казва:
– Пренсън го няма. Най-игривият елен.
– Какво ще правим сега? – питам.
– Ще закусим и ще отидем да го търсим. Сигурно, както винаги, играе криеница, но може и да се е заклещил някъде.

Закусваме и излизаме да го търсим. Обикаляме и викаме името му. След доста време чуваме звънчето и го виждаме, затънал в преспа сняг и замръзнал. Някак успяваме да го измъкнем от снега и го прибираме с нас в къщата, за да го нахраним и стоплим. Когато Пренсън е готов да се върне при останалите елени, Дядо Коледа тръгва при джуджетата, а аз имам време да приготвя обяда.

В градчето има 1500 жители, всичките дребни на ръст, весели и много работливи. Когато виждат Дядо Коледа, се събират около него.
– Благодаря ви, че дойдохте мои малки помощници. Извиках ви, защото е време да поработите. Днес работния ден, както и до края на месеца, е от 13 до 20 часа. След това се прибирате да си почивате. Всеки ден до края на годината трябва да правите по 100 колички, 100 кукли, 100 топки, 100 игри лего, 100 настолни игри, 100 детски книжки, в които се разказва за Коледа, 100  тестета с карти и 100 плюшени играчки. Ясно!
– Да – отговарят всички в един глас.
– Сега се  прибирайте, за да се приготвите за работа. И след обяд ви чакам всички в работилницата за играчки.
Джуджетата си тръгват, прибира се вкъщи и Дядо Коледа, където го чака вече приготвената маса за обяд.
– Какво ще правим после, Дядо?
– Аз ще отида при джуджетата да видя помнят ли каква е процедурата. През това време ти ще оплетеш топли пуловери за двама ни. Нека бъдат красиви и с еленчета на тях.

Наобядвахме се, Дядо Коледа тръгна към работилницата, а аз запрятам ръкави да му плета пуловер. Но преди това решавам да поседна за кратко на креслото. В момента, в който сядам, Снежи идва при мен, настанява се на коленете ми и започва да мърка сладко, сладко.

Дядо Коледа, наобиколен от джуджетата, продължава да раздава задачи и да дава наставленията си:
– Днес ще остана при вас, докато свършите, но трябва да запомните кой какво прави, защото няма да идвам всеки ден. Ще дойда в началото на следващия месец. Ясно ли е? – пита Дядо Коледа и чува хиляди „Да!“.
Половин час по късно аз вече плета пуловера за Дядо Коледа и когато е готов, изглежда фантастично. Когато заплитам моя пуловер, кафявата ми прежда свършва и понеже имам зелена, решавам да изплета елха, а не елен. Моят пуловер става много красив. Щастлива съм, вдигам глава към прозореца и с изненада виждам, че навън вече е тъмно. Колко ли време съм плела без да вдигна очи от куките! Но сега ставам и слагам пържолите върху скарата, защото е време Дядо Коледа да се прибере.
– Ммммм, мирише много вкусно! – чувам доволния глас на Дядо Коледа, още преди да чуя, че вратата се отваря. – Пържолки! – възкликва ухиленият до уши старец преди да съм успяла да отговоря. – Точно това ми се ядеше.

Минава месец, в който всеки ден ставам и върша домашните си задължения, а Дядо Коледа спи. На първи юли правя тутманик, слагам конфитюрче на масата, защото знам, че Дядо Коледа обича тази закуска и отивам да го събудя. Както вече знаете, най-лесно той се буди, когато чуе думата „Бисквитки“.
– Първи юли ли е вече?
– Да. За закуска съм направила тутманик, но той трябва да си обиколи нивката преди да го изядем. Върви да нахраниш елени и да видиш дали няма някой изчезнал.

Дядо Коледа послушно става, нахлузва чехлите и отива при елените, за да изброи имената им и да чуе звънчетата. Този път никой не липсва. Това ни позволява да закусим спокойно и да излезем на разходка, за да се порадваме на гледката. После е ред на събранието на джуджетата.
– Здравейте, джуджета! Този месец работният ден започва 12.30 и свършва 20.30. Аз ще проверя дали има останали играчки от миналата година, а вие се прибирайте и се гласете за работа.

Хиляди гласчета отговарят „Добре“. Дядо Коледа отива при шейната в гаража и се качва на нея, за да провери има ли останали играчки. Не само че няма останали играчки, ами и шейната се чупи на средата на пътя. Дядо Коледа успява с пухтене да стигне до къщата и да повика Баба Коледа на помощ. Не че тя разбира от поправка на шейни, но може да му подава инструментите, докато той сглобява частите, реже и лепи.
Скръстил ръце на огромния си корем, Дядо Коледа мърка доволен, също като котката Снежи. Но решава, че иска да пребоядиса шейната и речено-сторено. Обаче червената боя свършва. Ами сега!
За да отидем до магазина, трябва да се преобразим и да заприличаме на най-обикновени баба и дядо. Поръсваме се с магическия прах, който кара елените да летят и отлитаме на там. Въпреки преобразяването, в магазина почти ни разпознават. Сигурно заради елените. Казах му аз на Дядо Коледа, че ни трябва магия и за шейната, ама той все не слуша. Както и да е. Взехме боя и вече сме си у дома, за да довършим шейната.
Месецът мина в плетене на чорапи, ръкавици, шапки и пуловери. Готвя. Разхождам се. Ходя при джуджетата да си говорим, когато ми беше скучно. Играя с елените. И така до 1 август, когато всичко се повтаря – храня котката, правя мекици с шоколад и отивам да събудя Дядо Коледа.
– Бисквитки!

Дядо Коледа се ококорва и скача, усетил, че му мирише на вкусно.
– Направила съм ти мекички. Хайде да закусим, да нахраним елените и да видим дали всички са тук. После да кажем на джуджетата, че този месец ще играем игри.
– Добре – съгласява се Дядо Коледа.

Храним елените, чуваме звънчетата на всички и отиваме при джуджетата, които нямат нищо против цял месец да се забавляват. Започваме да играем играта „Кой елен ще победи“. Правилата са:
1. Всеки си избира елен.
2. Щом чуете думата „старт“, казвате „дий“.
3. Командвате елена на къде да ходи.Първият, стигнал до финиша, печели.
Започваме. 3…..2……1…..старт. Състезанието започна.
Всички искаха да спечелят, но победи Теодор.

– Втората игра е: Кой първи ще направи джинджифилова къщичка? Правилата са:

1. Щом чуете старт, почвате.
2. Следвате написаното.
3. Първият печели.
   – Започваме 3…..2…..1…..старт.

Победителят е Станислава.
И така игрите продължиха през целия месец до 1 септември. И, нали знаете, храня котката, правя закуска – този път макарони със сирене и будя Дядо Коледа. Щом чуе вълшебната дума, той отваря очи, хапва макарони, проверява елените и събира джуджетата.
– Благодаря Ви, че дойдохте мои малки помощници. Извиках ви да ви кажа правилата на този месец. Работният ден е от 10 до 20 часа. Всеки ден трябва да правите по 200 колички, 200 кукли, 200 топки, 200 игри лего, 200 настолни игри, 200 детски книжки, в които се разказва за Коледа, 200 тестета с карти и 200 плюшени играчки, защото Коледа наближава. Ясно!
– Ясно! – отговарят всички в един глас.

Джуджетата започват работата си, а ние двамата се прибираме вкъщи, за да посветим месеца на настолните игри – Монополи, Околосветско пътешествие, Уно. Побеждавам аз, после той, докато само след една седмица, дядо Коледа се уморява и заспива. И спи чак до 1 октомври, когато закусва гофрети, чува песента на всички звънчета, дава наставления на джуджетата, които този път трябва да направят от всичко по 250 и заедно с него да построят селце от сняг, в което къщите са като иглу.

На 1 ноември… Знаете как започва всеки първи ден от месеца. Понеже идва най-натовареното време, решаваме, че този ден ще празнуваме с джуджетата, които вече са доста изморени. А на следващия ден, още в 9 сутринта, те пак ще се заемат за работа. До 1 декември, когато правя на Дядо Коледа понички с пудра захар.
– Ех, най-специалният месец дойде. Елените са тук, нахранени са, а джуджетата ще трябва да направят от всичко по 300, за да има подаръци за всички деца – въздиша Дядо Коледа. Нахлузва ботушите и се изправя пред нетърпеливите джуджета:
– Вече започнахме да получаваме първите писма с желания за подаръци. Затова половината от вас ще продължат да правят играчки, останалите ще дойдат да опаковаме готовите подаръци. Ясно!
– Да – отговорят всички.

Джуджетата, които трябва да опаковат, веднага се заемат за работа. Останалите продължават да майсторят подаръци. Така до 20 декември, когато започваме да товарим шейната и ни трябват четири дни, за да подредим всички пакети.
Днес е Бъдни вечер.
– Може ли тази година да дойда с теб да разнасяме подаръците? – питам, докато Дядо Коледа запасва колана си и поглажда доволно брада.
– Може. Ама се гласи бързо, че ей сега тръгваме.
Качваме се на шейната. Дядо Коледа, проверява елените за последен път, махва щастлив на всички джуджета, които са се подредили, за да ни изпратят и им казва да отиват да почиват, защото сега е негов ред да поработи.

Впрегнахме елените. Поръсихме ги с вълшебния прах. Качихме се на шейната и тръгнахме. Цяла нощ разнасяхме подаръци, за да направим децата щастливи. И аз помагах на Дядо Коледа да се пъха през комина, да оставя подаръците и да взима това, което децата са му оставили. На сутринта, грохнали и двамата, се прибрахме вкъщи.
Дядо Коледа заспа!
– Курабийки! – чувам този път аз в просъница. Отварям очи и виждам мама, която ухае вълшебно на… курабийки.
Дядо Коледа заспа, а аз се събудих от най-фантастичния сън, който някога съм сънувала!

Гергана Димитрова 6а клас,
ОУ „Димитър Благоев“, Велико Търново